VUZF Lab и Съюзът на юристите в България с пореден практически семинар в областта на данъчните измами и прането на пари
На 22 ноември 2019 г. се проведе практически семинар на тема "Противодействие на данъчни измами и пране на пари (примери от практиката)", организиран от Лабораторията за научно-приложни изследвания към Висшето училище по застраховане и финанси VUZF Lab и Съюза на юристите в България.
Лектори на семинара бяха Йордан Константинов, съдия във Върховния административен съд (ВАС), Ваня Савова, административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Плевен и Бисерка Стоянова, следовател в Националната следствена служба.
Семинарът бе открит от проф. д-р Виржиния Желязкова, зам.-ректор по учебната дейност и качеството на ВУЗФ.
Разгледани бяха няколко основни теми:
- - Съдебната практика в решенията на Върховния административен съд, Върховния касационен съд и Съда на ЕС в борбата за установяване, предотвратяване и наказване на данъчни измами, укриване на данъци и предотвратяване на техния негативен ефект за държавния бюджет;
- - Наказателна отговорност за неизпълнение на данъчни задължения;
- - Изпирането на пари - фази, действия, ефекти. Практики в противодействието и разследването. Съдебна практика относно изпирането на пари.
В презентацията на съдия Йордан Константинов от ВАС беше акцентирано върху изясняване на понятието "измама" в данъчното и наказателното право.
Разгледани бяха различни схеми на данъчни измами, сред които измами чрез механизма на доставките, чрез бракуване на стоки, чрез обществени поръчки и СМР, с фактури, чрез симулация, при данъчен кредит, чрез договор за посредничество и др.
Посочени бяха редица решения на Съда на ЕС и от съдебната практика на ВАС и ВКС, където схемите са били предмет на съдебни спорове.
В презентацията си Ваня Савова, административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Плевен представи общата характеристика на данъчното правоотношение от административен и наказателно-правен аспект. Тя запозна присъстващите с редица решения на европейските съдилища в тази материя, като разгледа по-подробно Решение на Съда в Страсбург № 25129 по жалба на M. Lungu et la societe Supermag Imperial от 21.10.2014 г.
Предмет на презентацията бяха и редица решения на Върховния касационен съд, свързани с приложението на чл.255, чл.256, чл. 313 от Наказателния кодекс /НК/ и чл. 85 от ЗДДС.
Разгледани бяха и фиктивните доставки като способ, който се използва в практиката за неоснователно приспадане на данъчен кредит и за неправилно определяне на данъчните задължения. Изяснено бе, че издаването на фактура не е достатъчно основание, за да се докаже, че е налице реална доставка, каквато е утвърдената практика на ВКС.
В изложението на Бисерка Стоянова, следовател в Националната следствена служба, беше разгледана подробно правната уредба на противодействието срещу изпирането на пари в контекста на международните договори, по които България е страна, както и актовете на ЕС, задължаващи държавите членки да предприемат необходимите мерки, разпоредбите на националното законодателство и предстоящите промени на национално ниво.
Участниците в семинара бяха запознати с предложенията за промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари по отношение на режима за установяване произхода на средства; в реда за идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация, промените в понятието "действителен собственик" чрез включване на концепцията за непряк контрол; въвеждане на задължение за вписване на информацията в съответни регистри, за регулиране на достъп до данни; новия режим за изясняване произхода на средствата и предстоящите промени в условията, при които е допустимо използването на декларация за произход на средствата.
Представени бяха фазите в процеса на изпиране на пари и способите за разследване.
Бяха разгледани и действията, чрез които се изпират пари: чрез операции в брой; чрез използване на разплащателни сметки; чрез сделки с ценни книжа - придобиване, управление и съхранение; чрез задгранични (офшорни) банки; чрез обезпечени и необезпечени кредити и др.
Бяха анализирани краткосрочните и дългосрочните ефекти от изпирането на пари. Сред краткосрочните ефекти са загуби за жертвите и печалби за извършителя; изкривяване на потреблението и спестяванията, изкуствено повишаване на цените, нелоялна конкуренция, изкривяване на инвестициите, влияние върху приходите за публичния сектор, влияние върху производителността, доходите и заетостта и др. Дългосрочните ефекти са увеличаване на престъпността, влияние върху доверието във финансовия сектор, повишаване на корупцията, повишаване на опасността от тероризъм и др.
Разгледани бяха задълженията на финансовите институции, инвестиционните посредници, допустимите следствени действия, назначаването на експертизи и др.
Лекторите посочиха богата съдебна практика и отговориха на въпросите на участниците.
Организирането на практическия семинар е част от дългосрочната мисия на ВУЗФ и на Лабораторията за научно-приложни изследвания към университета да създаде трибуна за провеждане на професионални обучения и дискусии, които да произвеждат ефективни решения и модели за реформи в областта на финансите, данъчната политика, икономиката, образованието, здравеопазването и други сектори.
Медийни партньори на семинара са: Investor.bg, Bloomberg TV Bulgaria и Bulgaria ON AIR.