След коронавируса ще трябва да свикнем с новата нормалност
Имаме криза, имаме и множество неизвестни. Повечето анализи на ситуацията, породена от COVID-19, залагат на стратегии, планове, финансиращи механизми или пътни карти в търсене на начини за сглобяване или залепяне на нещо, безвъзвратно счупено. Счупиха се много неща - икономики, бизнеси и отношения; прекършиха се планове, идеи и мечти. На път са да рухнат цели държави, пише в свой анализ доц. д-р Даниела Илиева - бизнес консултант, професионален НЛП трейнър и преподавател по бизнес мениджмънт във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ).
Повечето здравомислещи хора се люшкат между размишления за възникването на вируса, има ли пандемичен вирус изобщо, предприетите мерки и тяхната ефективност, кривата и правата, пика и отлагането, кризата сега и възможните сценарии после. Четат статистики и анализират интервюта, размишляват над публикации, обсъждат с други, които се люшкат между конспиративни теории и вяра в "aми какво, ако?!".
И някъде там е най-важният въпрос - какви ще излезем от тази ситуация?
Умишлено избягвам думата криза, защото вече сме уморени от нея, а тепърва ще ни се натрапва още дълго.
Наложи се всички, от мечтатели и планьори, да се превърнем в хора, които се учат да живеят ден за ден, с планове най-много за няколко дни напред.
Затова е важно приемането. Често погрешно схващане за приемането е, че е свързано с одобрение - щом приемам нещо, значи го одобрявам. Но това не е така. Приемането не е поражение или пасивност. Приемането не е отказване, провал или компромисно споразумение. Приемането е да си кажем истината и да позволим на нещата да бъдат такива, каквито са. А сега нещата са такива: намираме се в криза, пълна с неизвестни.
Разбира се, трябва да продължим с анализите на всички финансови, стратегически, здравословни, държавни, световни и други аспекти, но нека приемем ситуацията такава, каквато е. Защо? Защото бунтът, самонатрапчивото усещане за безсилие, роптаенето и всички негативни емоции, породени от ситуацията, са енергоотнемащи. Дърпащи и изцеждащи най-важното сега, а именно - енергията. Днес, тук и сега, нямаме нужда от енергия, пропиляна и загубена в бунт срещу невидими окови и видими ограничения. Каквото - такова. Ще отмине по един или друг начин.