Доц. Вазов: Давам стипендия на мое име, за да сбъдна мечта
-
Ако повече бизнесмени помогнат на талантливи младежи, ще възродим икономиката на България, казва доц. Григорий Вазов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Доц. д-р Григорий Вазов е ректор на Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и изпълнителен директор на Лабораторията за научно-приложни изследвания към ВУЗФ - VUZF Lab. През 2015 г. е избран за член на Фискалния съвет на България. Член е на Надзорния съвет на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и на "ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД, част от KBC Груп.
- На 27 май се проведе 13-тото издание на конкурса "Застраховател на годината". Как се случва това в пандемията, доц. Вазов?
- Конкурсът "Застраховател на годината" е най-авторитетното събитие в този сектор от икономиката. То се провежда от 13 г. по инициатива на ВУЗФ и по моя инициатива, подкрепено е от Асоциацията на българските застрахователи. Постепенно конкурсът се разви и в момента в трите сектора - застраховане, осигуряване и брокерство, даваме по 3 награди, които са корпоративни. Приобщихме и фондация "Гаврийски", която също раздава своите награди за личностно присъствие през годините. Заради пандемията вече втора година провеждаме церемонията в аулата на ВУЗФ. Присъстваха хората, които получават наградите, както и организационният комитет с председателите на асоциациите, които са негови членове. Предава се и онлайн и всеки може да гледа.
Много важно е, че за тези 13 г. нито веднъж не сме имали обструкции по отношение на наградите. Защото от самото начало всичко е прозрачно. Технологията за определяне на победителите е направена така, че всеки от участниците може да провери как е направено класирането. Имаме формулен апарат и критерии, използват се само данните от Комисията по финансов надзор. Всеки има достъп до тези данни и може да постави своите на формулния апарат и да провери дали сме сбъркали, или не. Поради тази причина доверието в това, което правим, е голямо.
- Каква е методологията за оценяване?
- Всяка от асоциациите има експерти, които правят изчисления по формулния апарат, който е публичен. Предложенията се обсъждат и се гласуват първо във всяка отделна асоциация, след това идват в организационния комитет. Ако например става въпрос за застрахователите, всички компании членове на асоциацията са участвали в дискусията. Затова няма противоречия.
- Какви нови инициативи провеждате във ВУЗФ?
- Ние отново първи направихме Национален конкурс "Млад застраховател". В него могат да участват както студенти, така и работещи в застрахователни компании, които искат да правят магистратура. Условието е да са на възраст до 35 г. Кандидатства се с есе по предварително определени теми. Целта е то да покаже оригиналното мислене, амбициите на кандидата, неговите планове за бъдещето. Комисия оценява есетата и номинира трима, с които правим интервюта и определяме победителя. Той ще получи пълна стипендия от застрахователното дружество "Армеец". Стипендия, макар и не пълна, отпуска и "Дженерали". Третата стипендия е от ВУЗФ. Конкурсът е отворен, крайният срок за кандидатстване е 15 юни. Участвайте, не чакайте последния ден.
- Какви са темите за есето?
- Те са четири. Първата е "Застрахователната култура на българите". Това е най-сериозната тема, защото народопсихологията на българина е изкривена - той си мисли, че неговата къща няма да бъде наводнена, няма да бъде ударена от гръм, няма да падне градушка върху посевите и т.н. Както и че няма пари за застраховка. Но една къща на село може да бъде застрахована срещу сериозни бедствия на цена между 30 и 70 лв.
Втората тема е за влиянието на COVID-19 върху пазара на застрахователни продукти. Третата - какво е бъдещето на застрахователния бизнес и четвъртата - "Дигитализация и онлайн продажби или традицията и традиционните канали за дистрибуция на застрахователни продукти".
Втората инициатива е на ВУЗФ и investor.bg. - на 28 май стартирахме втори сезон на Академия за финансови анализатори. Един от най-големите проблеми на България е липсата на финансови анализатори, нямаме финансово компетентни хора. Пак от гледна точка на народопсихологията, българинът си мисли, че всичко знае. Но от 90-та година досега колко финансови трагедии преживяхме!
Третата инициатива - това е една моя романтична мечта - да се стартира национален конкурс с пълна стипендия на мое име. Иска ми се да подскажа на много други българи, които познавам, някои са ми приятели - успешни бизнесмени, които много милеят за България - да се сетят, че също могат да дадат стипендии на свое име. Не е нуждо да бъде във ВУЗФ. Ако бизнесът ти е инженерен, защо не направиш стипендия в техническите университети на твое име? Или в инономически, химически, юридически факултет?
Мечтая да се възроди онзи български дух от началото на миналия век, в резултат на който много кадърни българчета са учили в западни университети и в края на 20-те, началото на 30-те години са се върнали в България. Те са учили със стипендии, дадени от българи с възможности. Така бе създадена мощната икономика на българската държава, когато левът е бил конвертируем и е имал златно покритие. Българската икономика е обличала и хранела германската армия, което е голямо постижение, независимо от писанията на социалистически историци.
Една стипендия е нищо - тя може да се отдели от семейния бюджет. Това са разходи, които някои правят за 2 часа, други - за ден или за 2-3 седмици. Някой трябва да го направи и да се появи ентусиазъм. Иначе е лесно да казваш, че обичаш България.
- Вашата стипендия за какво ще бъде?
- Започваме конкретно за магистър. Крайният срок за изпращане на документи е до 31 август. Пътят за кандидатстване е същият - есе, след което се избират се трима, а накрая остава един победител. Единственото ограничение е успехът да е поне 5,00. Няма значение доходът - това е мое решение. Тази стипендия може да бъде дадена както на момче или момиче от Каспичан, на което майка му и баба му са почти без доход, така и на момче или момиче, на което баща му кара майбах. Единственото условие е да има качества, прецизност в знанията и най-вече амбицията за успех в живота. Защото ако един млад човек успее, реализира ли се в България - то и България успява.
- Каква е прогнозата Ви за икономиката? НСИ отчете скок на инфлацията от 2% през април. Каква е причината и как вдигането на цените ще се отрази по-нататък?
- Това не е неочакван скок, той се дължи на ръста от 17% на цените на горивата, който се отрази върху всички останали разходи, свързани с крайния продукт. Нека не се страхуваме от инфлацията. Това е полезен икономически лост, стига да е управляем. Тя много лесно и бързо изправя натрупаните диспропорции в резултат на пандемия или други икономически явления. За 2021 г. се очаква средногодишната инфлация да е 1,8%. Така че не виждам никакви опасности.
- Дали ще се изпълни прогнозата?
- Вероятно ще има четвърта вълна на пандемията през септември и октомври, надявам се да не се стигне до тежки ограничения като миналия ноември. Постепенно заразените ще намаляват, ваксинираните ще се увеличават, ще се изгради имунитет. Износът се увеличава, туризмът постепенно ще се възстановява, както и културната дейност.
Държавата оживява, икономиката тръгва. Логично е, че в ресторантите има повишаване на цените. То е повече от 1,8%, но се тушира от дефлацията в други сектори.
Бюджетът също е в добро състояние. Приходите се изпълняват, разходите също. Има критики защо не е актуализиран - моето становище е по-различно. Първо, една актуализация на бюджета не се прави за 2 седмици. Второ, този бюджет е разчетен при едни икономически мерки и действия на правителството. Без да знам какви ще бъдат бъдещите действия на служебно или редовно правитлство, как мога да правя актуализация?
Сегашният министър на финансите каза, че има достатъчно пари - още 3,7 милиарда лв. от стария кредит, гласуван от парламента, който взе бившото правителство в размер на 4,5 млрд. - изразходвани са само 800 млн.
Аз бих препоръчал на правителството да следи много сериозно пазара и ако е изгодно - да купуват, да имат по-гъвкава политика от гледна точка на лихвените проценти и цената на ресурса на международните пазари. Както виждате, мерките по отношение на пенсионерите и всички останали продължават да се изпълняват.
Икономиката е спокойна и върви. Да, има рискове - не се правят големи инвестиции, не се привлича чужд капитал, защото сега не е времето. Но вървим към възстановяване. Най-трудно ще бъде в туризма. Не толкова в ресторантьорството, колкото в хотелиерството и то от гледна точка на големите туристически дестинации.
Но чудното е, че спадът в туризма по данни в бюджета на този етап не се е отразил нито на БВП, нито на приходите към края на април. Задаваме си въпроса как е компенсиран този спад в туризма.
- Пак от статистиката става ясно, че доходите в администрацията растат с много по-голям темп отколкото в частния сектор. Не е ли дисбаланс в частния сектор заплатите да са по-ниски отколкото в държавната администрация?
- Не може да увеличаваш икономически необосновано доходите в администрацията и по този начин да принуждаваш частния бизнес също да увеличава заплати, за да не загуби своите добри кадри.
Сега всеки иска да е на държавна работа - точно с този растеж на доходите го направиха. Това е една голяма икономическа грешка, надявам се във времето тя да бъде поправена. Защото създава диспропорция, която не е добра за икономиката на България.
Прочетете и в standartnews.com