Ако се поотръскат едрите тарикати ще дойдат пари за хазната
Водещ: Продължаваме на икономическа тема. Правителството впряга ресурс от близо 4.5 млрд. лева, за да подпомогне малкия и средния бизнес. За мерките и тяхната ефективност ще говорим с икономиста проф. Боян Дуранкев. Здравейте, проф. Дуранкев.
Боян Дуранкев: Здравейте.
Водещ: Първата мярка, проф. Дуранкев, е свързана с програмата за безлихвени кредити чрез Българската банка за развитие (ББР) за хората, лишени от възможността да полагат труд заради епидемията. Как намирате тази мярка и колко ефективна би била тя в дни на криза, когато хората нямат никакъв доход? И по-скоро да поговорим за това какво ще се случи когато дойде време все пак да връщащ този кредит?
Боян Дуранкев: Донякъде ме поставяте в позиция на неподготвеност. И причината е пределно ясна: първо, вие споменахте една от шестте мерки, които са предвидени от правителството на този етап, който не е ясно кой е точно този етап на подготовка на правителството. Второто нещо, което е обаче, тези мерки са предвидени за 3 месеца за физическите лица, и връщането е въпрос на широк хоризонт. Това е хубавото. Лошото е, че ние не можем да отговорим на един предварителен въпрос. А предварителният въпрос - на кой етап сме на развитие на кризата, на растеж ли сме на заразяванията с коронавируса - вероятно сме да, кога ще достигнем етапа на зрелост, кога ще тръгнем на етапа на спад и кога ще достигнем етапа на приключване, ако въобще някога имаме такъв етап. Защото прогнозите в света дават доста нерадостна картина, без да споменавам най-отчайващите от тях. Но вече очерта необходимостта от едно нещо, за което настояват редица икономисти, социолози бих казал също, политически философи и т.н., а това е, че е необходим на този етап план за ограничаване и преодоляване на кризата, и то кризата най-вече, която засяга гражданите на страната. Вие неслучайно започнахте точно с тази първа от шестте мерки. Що се отнася до стратегията в момента, е, че ние в момента имаме донякъде стратегия на, позволете ми да го кажа образно, на разкрачен стоеж. И тази стратегия е доста различна от стратегията на вируса, от стратегията на някои страни на Европейския съюз. Например, ако има земетресение, ще спасяваме ли едновременно и детето, и телевизора? Ясно е, че в този случай, когато има бедствие, се спасява детето, а не телевизора. И повечето страни обаче в Европейския съюз реагираха почти като под индиго да спасим и хората, децата имам предвид, но и данъците и печалбите на бизнеса. Това не беше достатъчно умен подход, защото ако позволите още едно изречение, доста различна е стратегията на коронавируса и стратегията на Европейския съюз, и на България. Този вирус, който нека да го нарека умен, той търси по-голямо разпространение, по-голям пазарен дял, а не повече печалби. Докато правителствата търсят и по-малък пазарен дял на заразените, но и повече приходи и печалби за съществените сектори, но и за секторите, които са ни мили и драги. И тук очевидно е, че нашето правителство също се подхлъзна на тази обща европейска пързалка, но пусна по нея всъщност и настоящите, и бъдещите данъкоплатци. Защото тези кредити, всичкото това са кредити, и шестте мерки опират до кредити, тези кредити ще трябва да се плащат след време не само от тези, които са ги получили, а те едва ли ще могат всичките хора да върнат тези кредити, всичките фирми, защото една част от тях ще загинат, то е пределно ясно. И след това, гаранциите, които са държавни, ще трябва да се плащат всъщност от хората, които ще работят следващата година и по-следващите години. И още едно нещо, едно е да преведеш помощите към един диетичен общ режим, друго е да подпомагаш с кредити, трето е да подпомагаш с 60% и този, който взема 610 лева заплата, но и този, който взема 66 хиляди лева заплата. И последното, което трябва да подчертая пак в тази логика е, че в момента фирмите не се нуждаят от стимули за продължаване на работата, а хората се нуждаят от щедри помощи за най-засегнатите. А най-засегнатите са здравеопазването, охраната, полицията в случая, хората с доходи и спестявания под екзистенц-минимума. И в този случай най-доброто нещо е диетични хеликоптерни пари. Примерно финансово и материално подпомагане на граждани и семейства с доходи под 1/2 от работна заплата на член на семейството, примерно 300 лева, и разбира се, без спестявания над това ниво, без луксозна собственост и т.н. И освен хеликоптерни пари, премии за всички, които работят активно в здравеопазването и сигурността. И тук мисля, повалете ми да похваля все пак решението тези 1000 лева за медицинските работници, това трябва да бъде и върху медицински сестри и санитари, и 650 лева за тези, които работят в полицията. И безлихвени кредити за организациите от съществените сектори. И отново се връщам към това, с което вие започнахте - тези кредити за физическите лица, които са гарантирани от ББР, в някои отношения те ми напомнят стария банален виц за бедняка и богаташката, и когато беднякът й казал, че 3 дни не е ял, богаташката го погледнала строго и казала: Ако не си ял 3 дни, то трябва да вземеш мерки и да си малко по-дисциплиниран, да се храниш по-здравословно, най-редовно трябва да се храниш колкото се може по-добре. Та в случая когато хората, които са закъсали, които ще опрат до кредитите, и които със сигурност имат и предишни кредити голяма част от тях, да им препоръчваме още повече кредити, мисля че това не е най-умното решение. И като последно изречение пак в тази логика, ако позволите, все пак трябва да не се забравя, че правителството колкото и да изглежда стройно и елегантно в костюмите, със сигурност вътре сърцето му трепери, нервите са пред скъсване поради една проста причина - никой не знае този вирус кога ще тръгне надолу, и най-вече кога ще дойде моментът на пълното освобождаване и връщане към едно ново нормално състояние, защото новото нормално състояние няма да има нищо общо и близко до това, което беше до 13 март, разбира се. Така че това е като решение капка в морето, и то не много добра, но все пак като един опит по някакъв начин да се помогне на най-засегнатите. И второ, да не забраняме, че все пак България е най-бедната страна в Европейския съюз, с най-големи неравенства. Не забравяме, че едни карат още коне, а други карат модерни коли, с които правят жестоки катастрофи. И вероятно и правителство много добре усеща, че тази лежерна политика 10 години да не пипаме данъчната система, да осигуряваме спокойствие на най-богатите и лукс, тази политика го води към доста сериозни проблеми след излизането от кризата, разбира се, стига да има солидна опозиция. Засега опозицията е повече гласовита, отколкото разумно предлагаща строги и етични, ясни мерки на този етап. Не е лесна задачата бих казал и на вас, като журналисти, да коментирате неща, за които ние, икономистите не знаем кога ще им дойде края, камо ли пък политиците, които са свикнали в луксозните си коли и с хилядите си бодигардове, да тълкуват неща, от които хал хабер си нямат и те. Но все пак трябва да разберем, че наистина кризата този път не е обикновено, не е от типа на Великата депресия, не е от типа на блицкрига, който Хитлер поведе навремето срещу СССР, и този блицкриг срещу коронавируса вероятно ще бъде доста по-дълъг от прогнозите. И затова правителството наистина трябва да постъпва диетично и мъдро, доколкото разбира се може, но с помощта на всички, които могат да дадат някакви ясни знаци какво трябва да се прави в този момент.
Водещ: Сега, да разбираме, че е ясно на всички разумни хора, че не могат просто така да се раздават едни пари. Ясно е обаче за всички, че най-нуждаещите се хора, които буквално са изпаднали в много нелека ситуация, трябва да бъдат подпомогнати с някакви помощи. Вече имаше взето решение за еднократна помощ за хора, които са в неплатен отпуск. Но едно е ясно, наистина финансово те трябва да бъдат подпомогнати с тези хеликоптерни пари, за които и вие говорите, проф. Дуранкев. Възможно ли е обаче държавата, в състояние ли е да извади такива хеликоптерни пари за най-нуждаещите се, повтарям? И още нещо много важно - как ще се отсяват тези най-нуждаещи се, защото знаете, българинът обича да мами относно доходите си?
Боян Дуранкев: За съжаление отново опираме до това, което личи във физиономията и на Националния оперативен щаб, и на правителството - те много добре знаят, че в България имаме една доста солидна доза тарикати. Това е пределно ясно. И тарикатите, тази тарикатщина има няколко десетилетия "еволюция" и няколко доста модерни неща за тарикатлък на едро. Не говоря за дребните тарикати, говоря за едрите тарикати. Как да се оправят нещата? Данъчната система в момента не е под карантина, тя работи. В тези случаи може да се престъпи точно както се постъпваше във времената на Великата депресия, във времената когато Англия и САЩ се включиха във Втората световна война, а те се включиха всичките с промяна на данъчните системи, с данъчно облагане на най-богатите, тези, които живеят в лукса, данък върху лукса, защото данък върху доходите в момента няма да проработи толкова добре, и данък върху т.нар. "транснационални преводи" и най-вече преводи към офшорките, защото част от тарикатите в България са в офшорките, най-едрите тарикати са в офшорките. Други най-едри тарикати не плащат данъци - от най-големите компании не са плащали 10 години данък един лев. Между другото, става дума и "Амазон", ако позволите все пак да спомена една фирма в света. И едрите тарикати, оттам ако се поотръска, ще дойдат пари. Второто е, в никакъв случай не трябва правителството да се вслушва в омайните песни на сирените, които пеят от островите на Одисей, разбира се, ако ми позволите да припомня, които пеят тези омайни песни да не се плащат никакви данъци. ДДС-то се плаща от крайния купувач, а не се плаща от този, който осъществява бизнеса. Всеки, който пазарува, всъщност плаща ДДС-то. Освен това, може да се помисли за временно натоварване с по-голяма данъчна тежест на тези, които получават по-високи заплати. Не е тайна, че имаме и по 200 хиляди лева заплати месечно, и по 60 хиляди лева и какви ли не високи доходи в края на годината, бонуси и т.н. Така че правителството вместо да пътува по пътеките, пътищата и магистралите понякога, по-добре да седне, да погледне статистиката, и да види откъде може да стане това, в което света го наричат "преразпределяне на доходите и на благата" на един такъв изключително тежък етап. Ние сме във война, а войната изисква понякога да дадеш и да подпомогнеш общото благо. Проблемът не е сега да се фукняви някой, и то яко фукнявене пада кой колко е дал - 5 маски тук, 10 маски там. В случая и богати някой дават, но не бих коментирал какво се крие зад някое от богатствата, доста неясни са нещата в България. И това лежерно поведение на правителството и на парламента всичко да остане както е, без да се променя, това вероятно ще изиграе, отново ще подчертая, лоша шега на сегашното правителството след като мине кризата. Хората ще разберат за какво става дума. Но икономическите проблеми, може би най-сериозните, не са толкова малки, колкото в момента ги виждат, примерно шефката на Международния валутен фонд с усмивката си, за 4% спад, много по-сериозни могат да бъдат в някои възлови сектори, съществени сектори, като хранително-вкусова промишленост, даже и селско стопанство. Затова това спокойствие което е, и това отпускане донякъде вторачване само в коронавируса вероятно ще бъде след това заплащано от всички, ако не се вземат съответните мерки. Но пак да кажа: до 13 май правителството има време много, много сериозно да помисли и за съществените сектори как да оцелеят, и второто е, по какъв начин да извърши трансформацията на доходите, за да потекат в реката всички поточета, да потекат в реката на общото благо.
Цялото интервю може да го прочетете и на http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=53077